ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ кои са те и доколко се познават- ФОНДАЦИЯ ИНДЕКС |
ИНФОРМАЦИЯ за някои инсрументални изследвания като: Фиброгастроскопия Колоноскопия Чернодробна биопсия и други можете да намрите в следващата страница |
СТРАНИЦА НА КЛИНИКАТА ПО ДЕТСКА ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ |
Черният дроб е една огромна загадка за нас. Днес ние сме убедени, че той съществува. Имаме и доста добра представа за това, какво върши черният дроб, когато наистина прави това, което би трябвало да прави. Повече от това не знаем, следва мракът на неизвестното. ”
(откъс от “Параграф 22” на Джозеф Хелър, публикуван от Johnathan Cape през 1963г.) Това е написано преди 40 години, но дори и днес много хора гледат на черния дроб като на тайнствен орган, може би защото работата му не е така ясна и разбираема, както тази на сърцето и мозъка. Без съмнение неговите уникални функции са много по-разнообразни от действията на който и да е друг орган. Черният дроб се описва като химичната фабрика на тялото, изпълняваща стотици, изключително сложни функции. Широкият му обхват от действия варира от постоянното пречистване на кръвта от възможните отрови до образуването на жлъчен сок, който подпомага смилането на приетите с храната мазнини. Сложността на черния дроб обяснява защо до сега не е създаден изкуствен черен дроб, който за дълъг период от време да поеме многобройните функции на “ живия ” орган. Историческият преглед на вижданията за черния дроб показва, че древните цивилизации са гледали на черния дроб и на душата като на равностойни, с еднакво значение, органи. Човекът в онези времена е бил впечатлен от големината на черния дроб, от неговата топлина и богато съдържание на кръв, считал го е за “център” на чувствата и жизнеността. Вероятно това е било така, защото кръвта означава живот, а липсата й – смърт. Днес във развитите култури се счита, че сърцето ражда чувствата, но в много части на Африка черният дроб се определя като мястото на чувствата. Хората казват “ черният ми дроб е изпълнен с чувства към тебе ”! В Армения и до днес говорят за “разбит черен дроб”, така, както ние казваме “сърцето ми е разбито”, а Берберската годеница приема предложението за женитба като казва “ти спечели моя черен дроб”…не особено романтично за нашите уши!
Черният дроб е най-големият орган на тялото, тежи приблизително 1,250 кг. Разположен е в горната дясна страна на коремната кухина, покрит е от ребрата. 
При палпация (опипване) черният дроб се усеща с гладка повърхност, плътен, точно като телешкия или свински черен дроб, които сте виждали в месарския магазин. Кръвоснабдяването му е уникално – от два напълно независими един от друг източника. Единият – чернодробната артерия го снабдява с кръв, богата на кислород, а другият – порталната вена – с кръвта от червата. Това означава, че цялата кръв, идваща от червата, достига сърцето и белите дробове само след като премине през черния дроб, който действа като ефективно сито, което филтрира хранителните и другите вещества, всмукани от червата. Друга негова особеност е способността му да образува нови клетки на мястото на загиналите по различни причини. При увреждане на черния дроб могат да бъдат премахнати около ? от него, като останалата ? възстановявя за кратко време черния дроб в началния му вид и размери.
Черният дроб се състои от две отделни части (лоба), разделени на по-малки части – ацини, които на свой ред са изградени от билиони клетки, наречени хепатоцити ( хепар – от латински черен дроб ). Клетките ограждат доста сложна мрежа от малки тръбички, наречени жлъчни каналчета. Жлъчката преминава през тях, след което попада в големите жлъчни пътища, от които периодично постъпва в червата. Жлъчката е жълто-зелена течност, секретирана от черния дроб, която помага на организма да всмуче мазнините и мастно разтворимите витамини от храната. Когато не е необходима, жлъчката се складира в жлъчния мехур, който след поемане на храна се съкращава и отделя жлъчен сок в дванадесетопръстника. Входът към него се контролира от клапа, която позволява на жлъчката да премине към червата, само когато е необходима за храносмилане.
Когато притокът на жлъчка намалее или бъде изцяло преустановен поради заболяване, всмукването на мазнините и витамините А, Д, Е и К се нарушава. Липсата на витамин Д уврежда строежа на костите, те стават лесно чупливи. Витамин К е от първа необходимост за съсирването на кръвта. Липсата му причинява лесно и дълготрайно кървене.
Бързо производство на енергия
Една от най-важните функции на черния дроб е да разгражда хранителните вещества и при необходимост да ги превръща в енергия. Когато организмът се нуждае спешно от енергия, черният дроб бързо превръща запасите си от гликоген в глюкоза, която е готова за използване от тялото като енергиен източник. Въглехидратите от храната ни, като например хляб и картофи, се разграждат до глюкоза и се складират под формата на гликоген предимно в черния дроб и мускулите.
Черният дроб помага на организма да се освободи от ненужните, отпадъчни вещества. Тези от тях, които не са отделена от бъбреците, се очистват от кръвта чрез черния дроб. Част от тях преминават през жлъчните каналчета в дванадесетопръстника, а от там в червата.
Хората с увреден черен дроб губят способността си да контролират нивото на кръвната захар, затова се нуждаят от редовен прием на захар.
Борба с инфекциите
Черният дроб играе съществена роля в борбата с инфекциите, особено възникващите в червата. Черният дроб мобилизира част от защитните сили на тялото, наречени макрофагеална система. В черния дроб се намират половината от макрофагите на организма, които разрушават бактериите при контакта си с тях.
Ако черният дроб е увреден по някакъв начин, способността му да се бори с инфекциите, се нарушава.
Черният дроб е един доста “неоплакващ се” орган с огромни резерви. Няма достатъчно доказателства, че при остаряването на човека, се появявт проблеми с черния дроб. При липса на заболяване черният дроб функционира напълно нормално до дълбока старост. Повечето от чернодробните заболявания са безсимптомни, а когато има симптоми, те са доста слабо проявени. Стотици са известните чернодробни заболявания, някои от тях са много редки. Най-честите са:
Хепатит
Хепатит означава възпаление на черния дроб. Най- честата причина за това са вирусните инфекции, но същия, или подобен
увреждащ ефект могат да имат дълготрайния прием на алкохол, продължителната употреба на някои медикаменти, токсичното въздействие на химикали, както и чернодробни заболявания наричани автоимунни при
които дефект в имунната система на организма атакува собствения черен дроб.
Известни са различни вируси, които могат да увредят черния дроб. Най- чести и с по- голямо практическо значение са тези означавани като А, В, С, D и Е. Основните разлики между тях се
определят от начина на разпространение, пътя по който поразяват чернодробните клетки и в много голяма степен от възможностите им да причинят трайно и сериозно увреждане на черния дроб и на други органи.Р
Хепатит А е чернодробно заболяване, причинено от вируса на хепатит А. Вирусите са много малки организми, които се разпространяват от човек на човек. Различават се от бактериите, които са значително по-големи. Вирусите не могат да се лекуват с антибиотици.
Инфектирането настъпва при ядене на храна или пиене на вода, които са заразени с вируса. Той се разпространява бързо и лесно сред членовете на семейството, на детски заведения и старчески домове, където хората имат тесни контакти помежду си. С изпражненията си заразеният отделя големи количества от вируса. Замърсяване на питейната вода може да настъпи в области с нисък стандарт на водопроводите и очистителните съоръжения, с което се причинява заразяване на голям брой хора.
Салатите, плодовете и други сурови храни, измити със заразената вода, са друг източник на инфекция, особено в страните от третия свят. Рибите и морските плодове стават източник на инфекция поради замърсяването на морската вода с отпадни води.
Инфекцията е честа в страни, където стандартите за канализация и лична хигиена, са ниски. Високо рискови области са страните от Южна и Източна Европа, Африка и части от Средния и Далечен Изток. Инфекцията се среща предимно сред възрастните хора, при които заболяването протича по-тежко, както и сред хомосексуалистите и инжектиращите се наркомани.
След като вирусът попадне в организма на човек, прояви не се наблюдават в продължение на 2 до 6 седмици. Това е т.нар.инкубационен период. Някои хора, особено децата, нямат никога оплаквания. И все пак те са заразени и могат без да знаят да разпространяват инфекцията. Други имат леки оплаквания, които не налагат консултация с лекар. Малък брой хора могат да развият тежка инфекция. Оплакванията включват: главоболие, температура, гадене и повръщане, коремни болки, диария.
Изброените оплаквания могат да продължават седмица или повече. Това се нарича продромален период. По-късно може да се появи жълтеница. Жълтеницата се забелязва лесно, тъй като белите склери на очите стават жълти, при по-тежки случаи кожата също пожълтява, урината става тъмна, а изпражненията бели. Пожълтяването се причинява от пигмента билирубин, който нормално се обработва и отделя от черния дроб.
Почти всеки заболял се възстановява напълно за няколко седмици, необичайно е хората да бъдат приети в болница. В продължение на повече месеци могат да останат повишена уморяемост и понижена умствена работоспособност. При малък брой хора заболяването може да продължи по-дълго и да бъде по-тежко, но те също се възстановяват.
Хепатит А не причинява дълготрайно чернодробно увреждане. Тежестта на болестта нараства с увеличаване на възрастта и при хора над 60-годишна възраст съществува, макар и малък риск от смъртен изход. При кърмачетата и малките деца инфекцията е лека и може да протече незабелязано.
Всеки, който е преболедувал хепатит А, остава имунен, т.е. неподатлив към повторно инфектиране, за цял живот.
Както при повечето заболявания, причинени от вируси, така и тук няма специфично лечение. Някои болни с жълтеница се оплакват от силен сърбеж, който може да се помвлияе от кратък курс със кортикостероиди. Обикновено на хората се препоръчва да се хранят и приемат течности, колкото могат. По-лесно се смила по-леката храна, няма причина да се забрани приемът на мазни храни, освен ако човекът не чувства дискомфорт. Добре е да се избягва приема на алкохол и тежките физически упражнения.
Инфекцията може да се предотврати чрез ваксина, която осигурява защита в продължение на 10 години. Ваксинирането е особено полезно за хора, пътуващи в области, където хепатит А е честа инфекция. Една доза от ваксината се поставя 2 до 4 седмици преди пътуването. Бустерна ( допълнителна подсилваща ) доза се прилага от 6 до 12 месеца по-късно.
Препоръчва се краткотрайна профилактика за хора, били в тесен контакт със заразения или за пътуващи за кратко време до страни, където инфекцията е по-широко разпространена. Една доза от имуноглобулин, богат на антитела, насочени срещу вируса, осигурява защита в продължение на 3 до 6 месеци.
Ваксината се препоръчва за инжектиращи се наркомани, хомосексуалисти или за всеки, чието сексуално поведение би го поставило в рискова ситуация, както и за хора с хронични чернодробни заболявания. Ако човек с налично чернодробно заболяване се инфектира с вируса на хепатит А, то заболяването може да протече много тежко. Не всеки се нуждае от ваксина. Някои хора имат антитела, образувани при предишна инфекция, за която не са знаели. Това може лесно да се провери с кръвни тестове.
Наскоро бе въведена комбинирана ваксина за хепатит А и В. Вашият личен лекар ще Ви посъветва дали тя е по-подходяща за Вас.
Предпазете се от инфекцията чрез:
Хепатит В се причинява от вирус притежаващ изключително висока инфекциозна способност
( приблизително 100 пъти по- голяма от тази на вируса на СПИН ). Това обяснява защо при около 2 милиарда души по света се откриват белези на досег с него,
като 350 милиона от тях са постоянни носители на вируса. По данни на Световната Здравна Организация смъртните случаи, като резултат на хепатит В инфекцията ежегодно
са повече от 1 милион. България е между страните, в които носителството на хепатит В вируса се оценява като средноендемично- т. е. при 5- 7 % от населението й. Пътищата за предаване на хепатит В вируса са няколко: 1. Парентерален- чрез минимални количества инфектирана кръв попаднала например директно в рана или наранена лигавица; чрез недобре стерилизиран
инсрументариум при медицински, или зъболекарски манипулации; посредством игли и спринцовки при наркомани; при преливане на кръв, или кръвни продукти,
в които вирусът не е бил доловен от скриниращите го изследвания. Инфектирането може да стане и чрез слюнка, или вагинална течност особенно ако са замърсени
с кръв. Как се проявяват заболяванията причинени от хепатит В вируса. Много хора нямат никакви симптоми на острата хепатит В вирусна инфекция. При други заболяването протича единствено с грипоподобни оплаквания.
Тези случаи по- често остават неразпознати, без да бъдат изолирани и наблюдавани по отношение хода на инфекцията им. Класическата изява на острото заболяване
( наблюдава се само при 10 % от заразените деца ) предполага пожълтяване,поява на тъмна урина и светли на цвят изпражнения. Това, заедно с други по- общи оплаквания
е повод за откриване на болестта и настаняване на заразените в Инфекциозни отделения. За щастие по- малко от 1 % от случаите имат изключително тежък ход на заболяването
си, като неблагоприятният изход за тях е много чест. Ето и препоръките за имунизиране срещу хепатит В на Министерството на Здравето:
2. Перинатален- от майка носител на вируса, като заразяването на новороденото става по време на раждането.
3. Сексуален- при непротектиран секс със заразен партньор.
4. Хоризонтален- при постоянен и тесен битов контакт с носители на хепатит В вируса.
Съществена особенност на Хепатит В вирусната инфекция е да хронифицира в продължение на 10- 20 и повече години.
Резултатът от това не рядко е цироза и в не малък процент от болните рак на черния дроб. Възможностите за лечение на заболяването в хроничната му фаза все още
са незадоволителни. Едва при около 25 % от случаите се постига " изчистване " на хепатитния вирус. За момента най- добрият начин за лечение е прилагането на Интерферон.
Този медикамент наподобява естествено произвеждания в тялото, при всяка вирусна инфекция интерферон. Ролята му е да препятства размножаването на вируса.
Медикаментът се прилага инжекционно по начин подобен на поставянето на инсулин от диабетиците. Това става три пъти седмично за не по- малко от шест месеца. В последните
години се прилага и един антивирусен препарат-Lamivudin, основно при случаи, които не са отговорили на лечението с Интерферон.
Лечението с интерферон може да има странични ефекти, които са индивидуални. Най- често това са грипоподобни оплаквания като главоболие, температура, повръщане, отпадналост
мускулни болки. Тези оплаквания ефективно се повлияват от малки дози Парацетамол. Могат да се наблюдават и много по- сериозни странични реакции, които да наложат намаляване на
дозата, или дори спиране на лечението. Ето защо се налагат периодични контролни прегледи, с проследяване и на някои кръвни показатели.
Вече е ясно, че реалността за хронифициране на хепатитната инфекция е по- голяма в детска възраст- за инфектираните в периода на новороденото тя
възлиза на 90 %, за възрастта 1- 5 години до 50 % и за по- големите деца и възрастните 2- до 6%.
Всичко казано до тук дава основание с много по- голяма убеденост днес да се приема, че много по- ефективният и евтин път за борба с хепатит В
вируса е имунизирането срещу него. Съвременните ваксини, произведени при висок стандарт на производството осигуряват имунитет за 94- 98 % от ваксинираните.
България е сред първите страни, която в началото на 90-те години въведе схемите за масово имунизиране срещу хепатит В на новородените и на
отделни групи от населението оценявани като високо рискови. Резултатите от този подход се оценяват като много окуражителни- през 1987 г. в САЩ инцидентността
на хепатит В намалява с повече от 70 %. Трябва да се има предвид, че програмата за задължително имунизиране на новородените ще даде напълно осезаем ефект
15 до 20 години след започването й. Ето защо все по- настойчиво се препоръчва Разширената Програма за Имунизация на СЗО- ( EPI ) и за децата над едногодишна
възраст, особено при тези оценявани като високо рискови.
За осигуряване на пълен ефект от ваксината е необходимо да се поставят три последователни дози в разстояние на шест месеца. За доказване
нейната ефективност е препоръчително извършването на кръвен тест. При редките случаи, които не показват задоволителен имунен отговор, може да се наложи повторен
курс на имунизация. Препоръчва се също поставянето на подсилваща ваксина на всеки 5 години. При определени групи от населението ваксината може да бъде направена
и по други схеми. За подробности по тях ще научите от Вашите лични лекари.
- носители на СПИН
- пациенти подлежащи на хемодиализа
- чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и ттрансплантации на органи
- лица с повишен риск във връзка със сексуалното им поведение
- употребяващите инжекционни наркотици
- контактните в семействата на болни и преболедувалите от хепатит В
- родените преди 1992 година.
Хепатит С е чернодробно заболяване причиняващо се от т. нар. хепатит С вирус. Предаването на
инфекцията е подобно на това при Хепатит В:
- при контакт на лигавица , или наранена кожна повърхност с заразени кръв и кръвни продукти. Съвременните методи за скриниране на донорите по отношение
хепатит С вируса осигуряват достатъчно сигурна защита за болните нуждаещи се от преливане на кръв, или други кръвни продукти. Все пак необходимо е да се знае, че за нашата
страна относителният дял на заразените с хепатит С вируса е най- голям сред болните нуждаещи се от чести кръвопреливания , или прилагане на други кръвни продукти
( болните с таласемия, или тези с хемофилия ), както и сред тези поставени на хронична хемодиализа. Какви са симптомите на Хепатит С. Какви са лабораторните тестове за хепатит С: Лечение: Болните с хепатит С много често задават въпроса за необходимостта от специална диета за тяхното заболяване. За повечето от тях и особено за тези
които нямат съществени оплаквания- отговорът е не. Както всички останали те трябва да приемат добре балансирана и здравословна храна, без каквито и да е
ограничения. На практика това означава редовно хранене, с прием на достатъчно белтък съдържащи продукти, както и плодове и зеленчуци. В повечето случаи такъв
тип хранене осигурява достатъчни количества белтъчини, минерали и витмини, които са необходими за подпомагане на болния черен дроб. При напреднало заболяване
е добре да се избягват прекалено сладките и мазни храни. В случаите с чернодробна цироза и особено при болни с усложнения е необходимо да се спазват диетични
принципи, за които Вашия личен лекар ще даде най- добра информация.
- по сексуален път: счита се, че този начин за предаване на инфекцията е малко вероятен, но все пак възможен. Лекарите не са сигурни доколко заразяването между
партньорите е резултат на сексуалния контакт, или е във връзка с други причини, например ползването на общи самобръсначки, или четка за зъби.
Съветва се хората, които имат повече от един сексуален партньор да използват презервативи. Естествено двойките често се безпокоят доколко е възможно да се заразят по между си;
когато единият партньор е позитивен, а другият остава негативен и след години, тогава изглежда разумно предпазните мерки при секс да продължат да бъдат спазвани.
- при ежедневните конткти в обществото и семейството: Хепатит С инфекцията не се предава при нормалното общуване и контакти, например чрез допир, или чаша използувана
от заразен с вируса човек. Все пак е въпрос на разумна предпазливост, ако сте позитивен за вирус С, да използвате само собствени тоалетни принадлежности, както и грижливо да
почитвате попаднала от вас кръв върху повърхности и предмети използувани и от други хора в семейството, или на работното ви място.
- прилагащите инжекционни наркотици: между 50 и 80 % от тях са позитивни за хепатит С. От скоро се обсъжда и възможността инфекцията да се придобива и при " смъркане "
на кокаин, когато лигавицата на носа е наранена.
- чрез акупунктура, татуировки, игли използувани от китайската медицина: най- добрият начин да се предпазите от този вариант на инфектиране е да изисквате индивидуални
игли от стерилни опаковки.
- чрез слюнката: вируът на хепати С е откриван в нея, но е малко вероятно той да се принесе чрез целувка например, освен в случаите когато устната лигавица е наранена.
- от майката към плода, или новороденото бебе: вероятността за това е изчислена на приблизително 6 %. В такива случаи при някои бебета често се откриват антитела спрямо
хепатит С вируса, но те обикновенно се негативизират след 12- 18 месеца, което показва, че по- скоро тези антитела са преминали от майката към плода или бебето, като те изобщо не са били заразени.
Най- разумното в такива случаи, е подозираната възможност за инфектиране на бебето да бъде изяснявана след навършването на 1 годишна възраст.
Майките носителки на хепатит С естествено са загрижени относно възможността да предадат инфекциата на своите деца. Това е много малко вероятно ако са взети предпазните.
мерки, за които стана дума по- горе.
- при кърмене: повечето лекари са убедени, че няма опастност за кърмачето, когато неговата майка няма симптоми на заболяване независимо, че е носител на вируса.
Теоретично е възможно бебето да бъде заразено когато има наранена устна лигавица, а зърната на кърмачката кървят.
- по неизвестен път: не са изключение случаите, когато източника на инфекцията не може да се установи.
Заболяването може да се прояви в остра, краткотрайна форма, но при някои хора и хронично в течение на десетилетия.
При острото протичане оплакванията се наблюдават в разстояние на няколко седмици, след което при повечето болни настъпва оздравяване, с придобиване на имунитет. Много редки са случаите
с критично тежък ход на инфекцията. При голям процент от заразените оплаквания липсват, или ако са налице са доста неясни и могат да бъдат оценени като проява на грипно заболяване, или синдром
на хронична умора. Черният дроб е орган, който дава относително малко “ сигнали ” за това, че е болен, до момента когато заболяването му напредне твърде много.
По- типични симптоми на острия вирус С хепатит са:
- загуба на апетит
- намаляване на теглото
- различна степан на уморяемост
- чувство на тревожност и обърканост
- тежест, или болка в областта на черния дроб
- непоносимост към алкохол
- проблеми с концентрацията ( често описвани като “мозъчна замъгленост” )
- чувство за болест
- грипоподобни оплаквания като температура, разтрисане, нощно изпотяване, главоболие, жълтеница, потъмняване на урината
Приблизително 20 % от заразените оздравяват напълно. При тези при които това не стане, черният дроб остававъзпален в
различна степен и за различно дълго време. Когато оплакванията, отклоненията в чернодробните проби, или маркерите за хепатит С
инфекцията се намират позитивни в продължение на повече от 6 месеца се приема,че заболяването има хроничен ход. За някои болни
чернодробното увреждане може да прогресира сравнително бързо и тежко в относително кратък интервал от време. В повечето случаи обаче,
след острата фаза, ако не настъпи изчистване от вируса и заболяването приеме хроничен ход, болните нямат съществени оплаквания.
В отделни случаи възпалителният процес в черния дроб е незначителен и не дава съществени усложнения в продължение на десетилетия.
При други, макар и незабележимо на пръв поглед инфекцията прогресира и в даден момент се проявява с белезите на чернодробна цироза.
Това се отнася в най- голяма степен за болните при които има допълнително увреждане на черния дроб от хронична употреба
например на медикаменти, алкохол, наркотици. Трябва да се знае, че понастоящем, при възрастните, чернодробна трансплантация
се извършва най- често заради чернодробна цироза, възникнала на базата на хепатит С.
Повече подробности за проявите на чернодробната цироза можете да намерите в следващата страница.
За хората, при които се предполага, че имат хепатит С, както и при тези, при които той е вече доказан, се извършват значителен брой изследвания.
Най- достъпният тест, доказващ контакт с хепатит С вируса, цели откриването на антитела към него. Позитивният резултат изисква второ, потвърдително
изследване. Чрез това тестуване не е възможно да се установи наличието на активна вирусна инфекция. Необходимо е да се знае, че за да се образуват антитела
спрямо вируса е необходим продължителен период от време- понякога няколко месеца. Ето защо отрицателният резултат не винаги означава, че вирусът е окончателно
унищожен от имунната система. В последните години са разработени методи ( PCR техники ), чрез които могат да бъдат открити части от вируса, говорещи за активното
му размножаване в черния дроб. Тези изследвания са много прецизни, в повечето случаи скъпи и се извършват само в специализирани лаборатории.
Тестове оценяващи чернодробната функция:
Това са изследвания, чрез които се търси наличието в кръвта на субстанции информиращи за чернодробно увреждане. Някои от тях оценяват
напредналостта на заболяването. Нека се има предвид, че нито един от тестовете в тази група не доказва наличието на вирус С, както и това, че нормалните,
или незначително отклонените резултати в никакъв случай не доказват, че увреждането на черния дроб вече е преминало.
Чернодробна биопсия
Това е най- добрият начин за оценка на чернодробните поражения. Провежда се с местна анестезия, като с тънка игла се взема парченце черен
дроб, което по- късно се изследва под микроскоп. За повечето болнични заведения това е амбулаторна манипулация.
Тестове оценяващи типът на хепатитния С вирус:
Известни са три типа на вируса- 1, 2 и 3, с три подтипа – a, b и с. Възможно е заразяване последователно, или едновременно с различните типове вирус.
Всеки един от тях дават едни и същи клинични прояви. Определянето им има по- скоро прогностично значение по отношение отговора към лечението. Тип 1 обичайно
е по- устойчив и се повлиява по- трудно на лечение.
Понастоящем хепатит С се лекува с комбинация от два медикамента alpha Interferon и Ribavirin. До нейното утвърждаване се прилагаше т. нар монотерапия,
само с Interferon. Добавянето на вирусстатика Ribavirin подобри съществено резултатите от лечението. Днес е възможно добри лечебни резултати да бъдат реализирани
при приблизително 40 % от болните. В останалите случаи, независимо че не се постига изчистване от вируса, настъпва известно забавяне на вирусното размножаване
и макар и временно стихване на възпалителния процес в черния дроб.
Не всеки се нуждае от незабавно започване на лечение. При много случаи по- подходящо е изчаквателното поведение с внимателен контрол за прогрес на заболяването.
Под внимание се вземат и някои фактори като възраст, тип на вируса, продължителност на инфекцията, степен на чернодробното поражение, вече наличие на напреднала
цироза. Чрез тях може да се прецени с голяма вероятност ефективността на лечението.
Връзки към страници с подобна информация: |
съдържание: |
Други стомашно-чревни заболявания: |
ИНФОРМАЦИЯ за някои инсрументални изследвания като: Фиброгастроскопия Колоноскопия Чернодробна биопсия и други можете да намрите в следващата страница |
ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ кои са те и доколко се познават- ФОНДАЦИЯ ИНДЕКС |
